Поскъпването на жилищата у нас се забавя
От януари до март е средно 7,1%
12.07.2018
Публикувано в Сега на 12.07.2018 г
Поскъпването на жилищата в България се забавя през първото тримесечие на 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
От януари до края на март цените в сегмента у нас бележат повишение от 7,1% на годишна основа, което е най-бавният растеж от второто тримесечие на 2016 г. Това поставя страната ни
на 11-о място по ръст на цените на жилищата сред страните - членки на ЕС. Спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. цените на жилищата в България са се повишили с 0,9%.
Според Младен Митов от „Явлена“ отчетените цифри от Евростат отразяват състоянието на пазарна у нас. „Това е нормалната реакция на пазара, защото очакванията на продавачите остават високи, но купувачите плащат вече само при необходимост и най вече при доказано качество. Случващото се е радващо, защото пазарът не е подвластен на някакви балони. Преди време имаше по-бързо нарастване на цените, защото имаше известен недостиг на жилища. Сега вече и купувачите са достатъчно разумни, за да не се хвърлят да купуват на всяка цена и много взискателни“, добави брокерът. По думите му тенденцията на забавяне на поскъпването ще се запази.
Тихомир Цаков от „Аристо“ също определи ставащото като нормална реакция на пазар защото хората не могат да приемат високи темпове на нарастване на цените. „Продавачите се поувлякоха с надуването на цените. От друга страна, хората са по-разумни и знаят, че може да има нарастване на лихвите по ипотеките и са по-внимателни. Правят си сметка какво ще се случи след две или три години“, смята той.
Според Даниела Грозева от „Веда корект“ тенденцията на забавяне на поскъпването ще се запази, защото все повече хора, решили да купуват жилище, изчакват дали предлагането няма да нарасне още и поскъпването да спре и цените да започнат да падат. „Вече цените на новото строителство станаха доста високи. В същото време купувачите стават все по-взискателни и разпитват за фирмите, които строят и следят пазара.“
„Забавянето на ръста на цените не е неочакван“, каза Полина Стойкова от Bulgarian properties. “Много от факторите, обуславящи поскъпването, като ръст на доходите, бума в кредитирането и голямото търсене вече се изчерпват. Предлагането на жилища нараства и средните цени за София например продължават да са под 1100 евро/кв. м. Няма и силно търсене от чужденци, което би стимулирало ръст на цените“, добави тя.
Данните на Евростат сочат още, че в България след пиковия ръст от 28,9% през 2007 г. и 25% през 2008 г. цените на жилищата са се понижили рязко с 20,4% през 2009 г. вследствие на световната финансова криза и спукването на балона на жилищния пазар у нас и са се върнали към скромен растеж от 1,4% през 2014 г. Миналата година средният ръст на цените на жилищата в страната ни е достигнал 8,7%. През 2016 г. 82,3% от българите са живели в собствен дом спрямо средно равнище от 69,2% в ЕС. През същата година 17,7% са обитавали жилище под наем при средно равнище от 30,8% в ЕС.
Данните на Евростат показват още, че преди две години разходите за жилището са били прекомерно бреме за 20,7% от българите при средно равнище от 11,1% в Евросъюза.
КАРЕ: В ЕВРОСЪЮЗА Скокът на цените най-голям в Латвия
Най-голям ръст на цените на жилищата през първото тримесечие на годишна основа сред страните - членки на ЕС, регистрира Латвия (13,7%), следват Словения с 13,4%, Ирландия с 12,3%, Португалия с 12,2% и Словакия с 11,7%, сочат още данните на Евростат. Минимален спад на цените на жилищата е отчетен само в Швеция и Италия с 0,4% и във Финландия с 0,1%. Спрямо предходното тримесечие най-голям ръст на цените е регистриран в Латвия (7,5%), Унгария и Словения (4,4%) и Португалия (3,7%), а най-голям спад е отбелязан в Малта (-4,7%), Кипър (-1,8%) и Швеция (-0,8%).
Друго изследване на Евростат показва, че цените както на новите, така и на съществуващите жилища и апартаменти в страните - членки на ЕС, са варирали значително между 2006 и 2017 г. Годишният ръст в ЕС е бил около 8% през 2006 и 2007 г., последван от спад от 4% през 2009 г. в резултат на финансовата криза. Цените са започнали да растат отново през 2014 г. Жилищата в ЕС са нараснали с 11% между 2010 и 2017 г. и с 6% в еврозоната. Сред страните с най-голям ръст през този период са били Естония (73%), Швеция (56%), Австрия (49%), Латвия (47%) и Люксембург (40%). Най-голям спад е отчетен в Испания (-17%), в Италия (-15%) и в Кипър (-9%).
По поскъпване на цените вече сме извън топ 10 в общността. СНИМКА МОНИТОР
ТАБЛИЦА: ТОП 10 С НАЙ-ГОЛЯМО ПОСКЪПВАНЕ В ЕС ЯНУАРИ - МАРТ:
1. Латвия 13,7%
2. Словения 13,4%
3. Ирландия 12,3%
4. Португалия 12,%
5. Словакия 11,7%
6. Унгария 11,5%
7. Холандия 9,3%
8. Хърватия 8,5%
9. Литва 7,8%
10.Чехия 7,7%
ИЗТОЧНИК ЕВРОСТАТ
Поскъпването на жилищата в България се забавя през първото тримесечие на 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
От януари до края на март цените в сегмента у нас бележат повишение от 7,1% на годишна основа, което е най-бавният растеж от второто тримесечие на 2016 г. Това поставя страната ни
на 11-о място по ръст на цените на жилищата сред страните - членки на ЕС. Спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. цените на жилищата в България са се повишили с 0,9%.
Според Младен Митов от „Явлена“ отчетените цифри от Евростат отразяват състоянието на пазарна у нас. „Това е нормалната реакция на пазара, защото очакванията на продавачите остават високи, но купувачите плащат вече само при необходимост и най вече при доказано качество. Случващото се е радващо, защото пазарът не е подвластен на някакви балони. Преди време имаше по-бързо нарастване на цените, защото имаше известен недостиг на жилища. Сега вече и купувачите са достатъчно разумни, за да не се хвърлят да купуват на всяка цена и много взискателни“, добави брокерът. По думите му тенденцията на забавяне на поскъпването ще се запази.
Тихомир Цаков от „Аристо“ също определи ставащото като нормална реакция на пазар защото хората не могат да приемат високи темпове на нарастване на цените. „Продавачите се поувлякоха с надуването на цените. От друга страна, хората са по-разумни и знаят, че може да има нарастване на лихвите по ипотеките и са по-внимателни. Правят си сметка какво ще се случи след две или три години“, смята той.
Според Даниела Грозева от „Веда корект“ тенденцията на забавяне на поскъпването ще се запази, защото все повече хора, решили да купуват жилище, изчакват дали предлагането няма да нарасне още и поскъпването да спре и цените да започнат да падат. „Вече цените на новото строителство станаха доста високи. В същото време купувачите стават все по-взискателни и разпитват за фирмите, които строят и следят пазара.“
„Забавянето на ръста на цените не е неочакван“, каза Полина Стойкова от Bulgarian properties. “Много от факторите, обуславящи поскъпването, като ръст на доходите, бума в кредитирането и голямото търсене вече се изчерпват. Предлагането на жилища нараства и средните цени за София например продължават да са под 1100 евро/кв. м. Няма и силно търсене от чужденци, което би стимулирало ръст на цените“, добави тя.
Данните на Евростат сочат още, че в България след пиковия ръст от 28,9% през 2007 г. и 25% през 2008 г. цените на жилищата са се понижили рязко с 20,4% през 2009 г. вследствие на световната финансова криза и спукването на балона на жилищния пазар у нас и са се върнали към скромен растеж от 1,4% през 2014 г. Миналата година средният ръст на цените на жилищата в страната ни е достигнал 8,7%. През 2016 г. 82,3% от българите са живели в собствен дом спрямо средно равнище от 69,2% в ЕС. През същата година 17,7% са обитавали жилище под наем при средно равнище от 30,8% в ЕС.
Данните на Евростат показват още, че преди две години разходите за жилището са били прекомерно бреме за 20,7% от българите при средно равнище от 11,1% в Евросъюза.
КАРЕ: В ЕВРОСЪЮЗА Скокът на цените най-голям в Латвия
Най-голям ръст на цените на жилищата през първото тримесечие на годишна основа сред страните - членки на ЕС, регистрира Латвия (13,7%), следват Словения с 13,4%, Ирландия с 12,3%, Португалия с 12,2% и Словакия с 11,7%, сочат още данните на Евростат. Минимален спад на цените на жилищата е отчетен само в Швеция и Италия с 0,4% и във Финландия с 0,1%. Спрямо предходното тримесечие най-голям ръст на цените е регистриран в Латвия (7,5%), Унгария и Словения (4,4%) и Португалия (3,7%), а най-голям спад е отбелязан в Малта (-4,7%), Кипър (-1,8%) и Швеция (-0,8%).
Друго изследване на Евростат показва, че цените както на новите, така и на съществуващите жилища и апартаменти в страните - членки на ЕС, са варирали значително между 2006 и 2017 г. Годишният ръст в ЕС е бил около 8% през 2006 и 2007 г., последван от спад от 4% през 2009 г. в резултат на финансовата криза. Цените са започнали да растат отново през 2014 г. Жилищата в ЕС са нараснали с 11% между 2010 и 2017 г. и с 6% в еврозоната. Сред страните с най-голям ръст през този период са били Естония (73%), Швеция (56%), Австрия (49%), Латвия (47%) и Люксембург (40%). Най-голям спад е отчетен в Испания (-17%), в Италия (-15%) и в Кипър (-9%).
По поскъпване на цените вече сме извън топ 10 в общността. СНИМКА МОНИТОР
ТАБЛИЦА: ТОП 10 С НАЙ-ГОЛЯМО ПОСКЪПВАНЕ В ЕС ЯНУАРИ - МАРТ:
1. Латвия 13,7%
2. Словения 13,4%
3. Ирландия 12,3%
4. Португалия 12,%
5. Словакия 11,7%
6. Унгария 11,5%
7. Холандия 9,3%
8. Хърватия 8,5%
9. Литва 7,8%
10.Чехия 7,7%
ИЗТОЧНИК ЕВРОСТАТ